Развиващите се пазари ще бъдат движеща сила на по-голямата част от растежа на световното население, разширяването на инфраструктурата и икономическата активност през следващите десетилетия, което ги прави критичен тестов полигон за климатични решения. Съответно, инвеститорите, които се фокусират единствено върху декарбонизацията на развитите пазари, може да пренебрегват някои от най-привлекателните възможности - тези, които предлагат по-добри маржове, по-широк обхват и по-бързи криви на приемане, пише weforum.

Развиващите се пазари и развиващите се икономики (с изключение на Китай) допринасят с приблизително една четвърт от световния БВП, но към днешна дата привличат само 14% от световните потоци от финансиране за климата. За да останат на нулева нетна траектория, тези икономики ще се нуждаят от допълнителни 450-550 милиарда долара годишно външно финансиране до 2030 г. - увеличение от цели 18 пъти.

Благоприятните за климата бизнес модели набират скорост в световен мащаб

Това историческо недоинвестиране пренебрегва основен факт - че жизнеспособни, намаляващи емисиите и/или готови за адаптация бизнес модели вече набират скорост на развиващите се пазари по целия свят.

Тези пазари възнаграждават ефективността на разходите, чувствителността на финансирането и съответствието на продукта с пазара. Появява се отделен клас иновации - решения, изградени под ограничение от самото начало, но планирани за дългосрочна жизнеспособност. Това се нарича обоснована иновация.

Ключов двигател е намаляващата цена на чистите технологии. Все по-често някога предполагаемата "зелена надценка" - схващането, че нисковъглеродните варианти са по своята същност по-скъпи - се измества в "зелена отстъпка".

Възобновяемата енергия вече изпреварва тарифите за електроенергия, базирана на изкопаеми горива, в Индия, докато мини-слънчевите мрежи предлагат по-надеждна енергия от дизеловите генератори при по-ниски разходи за жизнения цикъл в цяла Субсахарска Африка.

Това внедряване на място е функция на глобалните технологични подобрения, но също и на специфични за региона фактори, включително високи разходи за внос на гориво, слаба надеждност на мрежата и липса на инфраструктура - проблеми, които често забавят прехода в развитите пазари.

Тези условия създават по-чисти алтернативи, но също така и такива, които са структурно по-добри и съобразени с нуждите на потребителите и системните разходи. В този контекст, бизнес основите, по-специално единичната икономика, разходите за привличане на клиенти и периодът на възвръщаемост, са ключови филтри за мащабируемост.

Транспортният сектор на Индия предлага ясен пример. За разлика от много развити пазари, пътищата на Индия са доминирани от двуколесни и триколесни превозни средства, които представляват повече от 80% от продажбите на превозни средства.

Тези превозни средства са основни активи, генериращи доходи за милиони работници. Тук платформите "батерии като услуга" разделиха разходите, поддръжката и възможността за надграждане на батериите от цената на самото превозно средство. Това направи притежаването на електрически превозни средства (EV) по-достъпно от бензиновите превозни средства. Този модел увеличава достъпността, като същевременно ускорява преминаването към мобилност с нулеви въглеродни емисии.

Междувременно в Африка до 2030 г. са необходими инвестиции от почти 400 милиарда долара годишно за осъществяване на нисковъглеродно, устойчиво на климата развитие. Три ключови области са жизненоважни за тази промяна - енергиен преход и устойчива инфраструктура; адаптация и устойчивост; възстановяване на природния капитал.

Децентрализираните енергийни и мобилни решения се открояват като доказателство за това как обоснованите иновации в Африка могат да съгласуват климатичните амбиции с непосредствените нужди за препитание. Наемите на батерии, заредени със слънчева енергия, например, превръщат електрификацията в предвидими оперативни разходи, а не в непосилни капиталови разходи. Успехът изисква локализирани модели, които са изградени така, че да отговарят на реалностите на континента.

В Югоизточна Азия, един от най-уязвимите от климатичните промени региони в света, аргументите са също толкова силни. Стандартизираната цена на електроенергията от новоизградени слънчеви панели вече е по-ниска от тази на новите въглищни и газови обекти в няколко икономики от АСЕАН. Въпреки това, приемането им остава бавно поради финансови бариери и нестабилност на мрежата.

Моделите "енергия като услуга" елиминират големите първоначални капиталови изисквания и намаляват риска от производителност на системата, докато компаниите за мобилност намаляват разходите и подобряват качеството чрез изграждане на местни вериги за доставки.

Закономерност, но и нужда от капитал

Тези примери отразяват важна закономерност. Най-мащабируемите климатични решения на развиващите се пазари не са тези, които просто трансплантират глобални технологии. Те са създадени за и в рамките на техния контекст - обслужвайки бързоразвиваща се база от четири милиарда нововъзникващи потребители. Те също така се основават на изпробвани бизнес основи, а не на нови структури, и са оформени така, че да издържат на ценови шокове, промени в политиката и неформална пазарна динамика.

Развиващите се пазари, дълго време смятани за високорискови получатели на климатичен капитал, бързо се превръщат в най-активния тестов полигон в света за икономика на декарбонизацията. Ограниченията изострят изпълнението. Сигналите за търсене са ясни. Положителната страна за инвеститорите е набор от решения, които са по-ефективни, по-бързо мащабируеми и по-добре съобразени с бъдещата енергийна система.

Това, от което тези пазари се нуждаят, не са универсални решения, а обмислен капитал, дългосрочна ориентация и оперативно търпение. Именно тук ще се появи следващото поколение климатични лидери и инвеститорите, които го пренебрегват, рискуват да пропуснат определящата история на растежа на глобалния преход.